Сериозен проблем, който трябва да бъде разрешен бързо, е отокът през следоперативния период като естествена реакция на тялото към хирургическата интервенция. При нормален постоперативен период без усложнения основното подуване спада след три до четири седмици. Важно е да се припомни, че остатъчният крайник ще продължи да се свива още няколко години.

За да се намали следоперативният оток, е важно да се използва терапия с повдигане, т.е. да се повдига леко остатъчният крайник в продължение на 20-30 минути няколко пъти на ден, така че дисталният край да е по- високо от близкия край. В тази позиция мускулите на остатъчния крайник трябва периодично да се разтягат на 3-5 секунди с почивки. Това допълнително ще подобри кръвообращението и лимфния поток.

Друг начин за намаляване на отока е лимфният дрениращ масаж или елементи от него. Лимфо- дрениращите масажни процедури могат да продължат, докато отокът на остатъчния крайник напълно спадне. Ако е необходимо, могат да се масажират и други

мускулни групи: напр. тези на гърба, долната част на гърба, бедрата и раменния пояс.

Лечението с повдигане трябва да се съчетае с превантивни мерки и лечение на контрактури в близките стави (вж. по-долу).
Отокът се намалява чрез компресионна терапия, която помага за подобряване на кръвообращението в остатъчния крайник; при много пациенти тя намалява фантомната болка и ускорява зарастването на тъканите. За тази цел препоръчваме използване на компресионни чорапогащи, еластични превръзки, силиконови ръкави и лимфо- дренажни масажи. Всички манипулации, описани по-горе, се извършват първо от медицински персонал, който показва техниките на роднините и на пациента. След това пациентът може и следва да изпълнява тези процедури самостоятелно в домашната си среда.

Най-практичната процедура е превръзката и затова ще я разгледаме по-подробно. Стягането на превръзката трябва да бъде равномерно по време на цялата процедура на обвиване, но повече пластове на превръзката трябва да бъдат приложени в дисталния край на остатъчния крайник

Процедура за превързване

Това означава, че компресията в края на остатъчния крайник ще бъде по-голяма и точно това е необходимо. Превързването на остатъчния крайник може да започне, след като лекуващият лекар даде разрешението си. Преди превръзката е възможно да се извърши повдигане – остатъчният крайник се поддържа в издигната позиция за 20-30 минути. Превръзката не трябва да причинява болка на пациента. Ако възникне болка, свалете превръзката, проверете остатъчния крайник и ако изглежда добре, я поставете след кратък интервал. Ако остатъчният крайник е станал син или виолетов, това означава, че предишната превръзка е прекалено стегната и трябва да изчакате кожата да върне нормалния си здрав цвят. Като обобщение: превръзката не бива да предизвиква усещане за болка, нито значителна промяна на цвета в покриващата кожа. Ако трудно постигате това, моля, свържете се с вашия лекар или със специалиста по протезиране и ортотика.

Контрактурата е ограничаването на активното и/или пасивното движение в ставата поради определени вътрешни фактори. Контрактура може да се появи в мускулите и сухожилията (мускулно-сухожилна контрактура) и в костите и ставите (костноставна контрактура).

Ако преди ампутацията подвижността в тазобедрената става е напълно запазена, а след операцията има ограничаване на подвижността (без увреждане на костно-ставния апарат), това е най-вероятно мускулно-сухожилна контрактура. Тази контрактура може лесно да бъде коригирана на ранен етап, но е особено важно премахването ѝ да започне веднага, тъй като с течение на времето може да се превърне в костно-ставна, неподдаваща се на консервативни средства. Често в такива ситуации се появяват контрактури при сгъване (т.е. състояние, при което сгъването на крайника е трудно или невъзможно) в тазобедрената и колянната става. Първо трябва да се осигури правилна позиция на крайника при обездвижването му. Остатъчният крайник не трябва да бъде постоянно в повдигнато положение (против оток); той трябва да се сваля периодично на нивото на торса, в противен случай, ако бъде оставен непрекъснато сгънат за дълго време, мускулите се свиват и подвижността му бързо намалява. Матракът трябва да е достатъчно твърд, за да не потъва торсът под нивото на остатъчния крайник. Препоръчваме пациентът да лежи по корем няколко пъти на ден в продължение на 20-40 минути, като остатъчният му крайник е в правилната позиция. При това положение главата трябва е обърната обратно на остатъчния крайник или просто торсът и тазът не трябва да са обърнати към страната на остатъчния крайник. Ефектът на издърпване върху флексорните мускули на таза може да се засили чрез подпора, например навита хавлия под дисталния край на остатъчния крайник. Това ще запази обхвата на разтваряне на бедрата, който е необходим за ходене. След ампутация, ако пациентът се придвижва с инвалидна количка, препоръчваме да използва количка със специална опора за остатъчния крайник. Това намалява риска от вторични деформации в гръбначния стълб и контрактури в колянната става.

Вторият ключов фактор за превенцията и лечението на усложненията е лечебната гимнастика. В болницата лечебната гимнастика се провежда под наблюдението на лекаря или физиотерапевта. Упражненията могат да започнат още няколко часа след операцията. Отговорният лекар ще предпише процедури по лечебна гимнастика веднага щом пациентът се стабилизира след операцията. Първоначалните сесии включват дихателни упражнения, упражнения за горните крайници и раменния пояс, гръбначния стълб, коремните мускули, здравия крайник и мускулите на тазовата област. Всички малки, средни и големи мускулни групи работят на бавна или умерена скорост при слабо или средно мускулно напрежение. След няколко дни, ако състоянието на пациента е стабилно и следоперативният напредък е положителен, със съгласието на извършилия операцията хирург се добавя упражнения, които включват използване на мускулите на оперирания крак. Първоначално те включват изометрични упражнения на отделни мускулни групи, без видимо движение. Постепенно се допълват от упражнения с динамичен режим. При съставянето на набор от упражнения се отчита появата или възможността за поява на всякакви контрактури; поради тази причина терапията с повдигане трябва да продължи (позиция: легнало положение по корем с ролка под остатъчния крайник). В зависимост от цялостния напредък на пациента, програмата му за упражнения се разширява и се въвеждат нови упражнения. Началните позиции, естеството на упражненията, ритъмът и скоростта на изпълнение, общата продължителност и интензивността на тренировъчните сесии се променят. Изпълняват се упражнения, включващи тежести и съпротива, както и за насърчаване на координацията и баланса. Редица физиотерапевтични процедури могат да спомогнат за ускоряване на процеса на рехабилитация. Трябва да обсъдите възможностите с вашия лекар. Важно е пациентът да разбере, че ако прекъсне обучението си за подвижност дори само за една седмица, това значително ще намали физическите му възможности.

Усещанията за болка в изгубения крайник се наричат фантомна болка. Лечението на фантомната болка е отговорност на лекаря (!). Освен с медикаментозна терапия, фантомната болка може да се облекчи и по следния начин: ранно мобилизиране на пациента (в седящо и изправено положение), масаж и лимфен дренаж на остатъчния крайник, превръзка за създаване на равномерен натиск в остатъчния крайник, покриваща превръзка или компресионен ръкав; физиотерапия, бързо започване на лечебна гимнастика, гимнастика с фантомни импулси, огледална терапия, ранно поставяне на протеза и много други.

Следните могат да доведат до увеличаване на фантомната болка през първите месеци след операцията: лоша циркулация на кръвта в ампутирания крайник, дълъг период на

обездвижване, инфекции, нарушения на съня и др. Причините за болката, настъпваща впоследствие, са небрежни грижи за остатъчния крайник или лошо поставена протеза. В редки и сложни случаи е необходимо блокиране на нерви или хирургична интервенция.

Понякога ампутацията се предшества от дълъг период на страдание в крайника след инциденти и дълбоки наранявания. В такива случаи фантомната болка обикновено е по-продължителна, не се влияе добре от медикаменти, по-силна е и причинява дискомфорт на пациента за по-дълъг период от време. В този случай гимнастиката с фантомни импулси става по-трудна, тъй като пациентите имат слабо усещане на фантомния крайник и едва ли имат контрол върху него.

Като се има предвид, че остатъчният крайник ще бъде подложен на сравнително високо и необичайно натоварване при носене и ходене с протеза, той трябва да изпълнява следните изисквания: да не чувства болка, когато е подложен на дълбока палпация във всички области, да има леко конусна форма, с добре запазена подвижност при всички останали стави и с добра функционалност на мускулите. Белегът върху остатъчния крайник трябва да е свободен, а не сраснал с подлежащата тъкан, безболезнен на допир, да не е деформиран и да е без възпаление.
 Приемната гилза е мястото, където тялото и протезата се свързват, което я прави най-важния елемент при изработването на протезата. Приемната гилза трябва да приляга плътно към чукана и да бъде удобна. След взимането на гипсова мярка на чукана, се изработва приемната гилза, която точно улавя контурите на крайника. Тестовите приемни гилзи са изработени от прозрачни, термопластични материали, за да може лесно да се вижда как чуканът контактува с приемната гилза и да се установят областите с повишена чувствителност към натиск. Временната приемна гилза и другите компоненти се напасват и центроват, едва когато започне да се използва протезата и се споделят впечатленията с протезиста.